„Ние умираме тук“: Терор в Газа на фона на прекъсванията на израелските комуникации

Отвъдморските сътрудници и другари на Еман ал-Астал можеха да си показват единствено два сюжета, когато изгубиха връзка с нея. Нито единият не оферираше доста комфорт.

Първата беше, че писателят на свободна процедура в Газа е изгубил връзка заради механически проблем или спиране на връзките, задоволително постоянно срещано събитие под израелския ракетен обстрел, който удря Ивицата Газа през последните два месеца. Другото беше надалеч по-мрачно: че техен другар и сътрудник е станал жертва на един от тези удари.

„ Непрекъснато ставах [точно] обезпокоителен и обезпокоителен за моите другари и сътрудници, както те бяха за мен “, сподели Еман. „ Не заради нещо рисково от тяхна страна, а тъй като знам какво е да направиш всичко допустимо, с цел да провериш околните си и все пак да се чувстваш беззащитен.

„ Когато ние в Газа изчезнем, ние изчезваме. Животът тук е толкоз непредвидим, че можем да потънем в цялостно затъмнение във всеки един миг и светът няма да разбере нищо за това. “

Малко откакто телефонът на Еман за първи път се повреди, се популяризира вест, че телекомуникациите и интернет са прекратени в Газа. Докато разбираше за какво Еман може да отсъства цифрово, това повдигна нови проблеми.

„ Всички, които имаха контакт с мен, питаха мои другари в чужбина, ревизираха в обществените медии и се свързваха с родственици на открито “, сподели Еман. „ Не съм толкоз скъп за света, само че знаех, че знача нещо за моите хора и тези към мен. “

22-годишната студентка по британска литература, която работи на свободна процедура като създател на наличие на повърхностен работен ден от Газа, изясни по какъв начин нейните сътрудници са изчерпали всички вероятни средства, с цел да се свържат с нея, обезверено търсейки вести.

Междувременно от самото начало на прекъсването на тока Еман, сходно на стотици хиляди други хора в Газа, беше оставен на мрачно.

„ Все едно да си останал на друга планета “

Няколко дни откакто Израел разгласи война на Газа, въздушен удар против Rimal унищожи мрежата на телекомуникационната компания Etisalat в централната част на Газа, причинявайки доста спиране на интернет в целия град и оставяйки Еман и доста от жителите на линията единствено с какви данни останаха на телефоните си.

С вилнеещата война спирането на връзките се трансформира в източник на мощно безпокойствие за Еман и стотиците и хиляди хора като нея от другата страна, както и техните фамилии, другари и сътрудници, разпръснати по целия свят.

През деня Еман обикаляше из квартала си, надявайки се, че сигналът на телефона й ще се появи още веднъж, единствено с цел да бъде разочарована.

„ Без значение какво вършиме, към момента не можете да измененията нищо “, сподели Еман. „ Беше като оставен на друга планета. Всъщност не можех да направя нищо. “

Тя превъртя безпределно груповите си чатове, търсейки препоръки какво да прави. След към три дни клетъчната услуга беше възобновена, което разреши на Еман да се свърже още веднъж с външния свят и да осведоми приятелите и професионалната си мрежа, че е „ жива! “

„ Магазините за телефони не работят по време на война, тъй че имах другари в чужбина, които купиха предплатен заем. Но даже и тогава не беше толкоз потребно, колкото си мислех “, сподели тя, описвайки по какъв начин се е борила за достъп до WhatsApp и други услуги за известия.

Еман сподели, че има вяра, че Израел съзнателно се насочва към телекомуникационни кули и компании в Газа, надявайки се да заглуши новините, излизащи от обсадения анклав.

Наскоро eSIM се обрисуваха като един евентуален източник на вяра, позволявайки на жителите нов метод да се свързват с интернет без физическа SIM карта.

За Еман и нейните сътрудници от работата наподобява, че електронните SIM карти дават обещание доста, само че дават единствено лимитирани връзки.

„ Можеше единствено да трансферира текстови данни и щеше да отнеме доста време за зареждане “, сподели тя.

По-късно тя беше посъветвана, че с цел да поддържа мощен сигнал и да остане онлайн, би трябвало да промени местоположението си, в идеалния случай високо за по-добър сигнал, само че невероятно на фона на продължаващите израелски въздушни удари.

Въпреки че са лимитирани и дават единствено периодическа връзка, eSIM са най-малко нещо. „ Всеки един от моите другари и сътрудници в чужбина се тревожи всякога, когато съм заставен да съм офлайн. Това е съвместен боязън, че може в никакъв случай повече да не приказвам с тях “, сподели Еман.

За нея осъзнаването на безпокойството, което отсъствието й онлайн предизвиква на приятелите и фамилията й, е съвсем по-лошо от въздействието, което има върху нея.

Както хиляди други с отдалечена работа и задължения отвън Газа, Еман е изправена пред опцията да се сбогува с другари, семейство, сътрудници и източник на приходи, които е изграждала през годините.

„ Не е възприятие на обезсърчение и яд от това, което продължава да ни се случва пред очите на света, а фактът, че сме разочаровани от това, че нищо не можем да създадем по въпроса “, разсъждава Еман. „ Страхувам се, че умираме, изолирани сме, изоставени и ни изчерпват решенията. “